Всъщност се чудя дали тази история не би трябвало да се казва „Как не се чисти мазе?”, но реших да звучи положително и оптимистично в заглавието. Естествено всичко написано тук важи и за всяко друго помещение, в което си складираме непотребните вещи с идеята един ден да влязат в употреба. Не, че този ден идва някога, но…
В нашето мазе, в този порядък на мислене и трупане, имаше богат асортимент от бебешки дрешки, строителни материали, готварски съдове, буркани – пълни и празни, две мивки, два полиелея или поне скелетите им…Имаше и кашони и чували, на които отдавна не се знаеше съдържанието и трудно можеше да ги изровим от големия куп. В общи линии идеята на мазето ни беше да си държим там зимнината, но тя с времето започна да заема най-малко място и стана и най-трудно достъпна. И, като запълнихме саморъчно направените етажерки, гордост на мъжа ми, взехме да слагаме и по пода.
Никога не съм предполагала, че помещение с квадратура 1,5 на 2 кв. м можело да побере толкова боклуци. Добре, че поне отказах някак моите родители да трупаме в нашето мазе и някаква стара пружина, два използвани дюшека с уж водорасли като пълнеж и изостанал кухненски шкаф, които сме щели да ползваме евентуално на вилата. Естествено на вилата има достатъчно легла и дюшеци за тях, дори и в излишък, ама сигурно ще ни трябват още за правнуците, в случай че тогава вече не произвеждат такива. И в един прекрасен ден просто трябваше да изчистим трупания с години безпорядък в мазето, защото вече почти не можеше да се влиза.
Реших да оставя тая работа на мъжа ми, който с негов приятел да изнесе по-едрото. След това аз да подредя и изчистя хубаво. Мислех си: „колко пък време да отнеме тая работа с изнасянето, все за два дни ще се махнат едрите боклуци”. Да, ама не точно. Слизам аз на втория ден в мазето и гледам, че има някакви неща, складирани от външната врата на мазето, където евентуално преди имаше прозорец. Вътре в мазето не видях да се е освободило повече място, само съдържанието беше пренаредено. Оказа се, че един съсед си чистел мазето и мъжът ми си харесал от неговите боклуци, които изхвърлял, и ги прибрал вътре и зад вратата. Май не е добре да се омъжена за вехтошар ;). Трябва да си призная, че една приятелка ме посъветва преди да стартира цялата тая работа да извикам фирма за кърти, чисти, извозва, за да съм сигурна, че работата ще се свърши бързо и качествено. Защото и тя се доверила първо на ентусиазма на мъжа и сина си, ама боклукът си останал в мазето. А колко салати и почерпки „изяло” това почистване, защото все се намирал и някой съсед, който да се включи в работата.
Разбрахме се накрая с мъжа ми да викнем професионална помощ за изчистване на мазето. Той ми каза, че ще се заеме. Успокоих се, че работата накрая ще се свърши. Ама гледам след малко, че пред блока паркира една каруца с дръглив кон, а мъжът ми „навигира” возилото. И след малко видях, че се товарят някакви неща в каруцата. Отиде нанякъде тая каруца, а мъжът ми седи пред блока и чака. Така час. Оказа се, че собствениците на каруцата са натоварили по-ценните за тях неща, а за останалите боклуци в мазето нямали намерение да се връщат, въпреки че обещали. За да си изберат по-ценното обаче, бяха разровили още повече мазето.
Е, накрая стигнахме до фирмата кърти, чисти, извозва. Направиха оглед и се разбрахме за цената предварително. Казаха ни приблизителното време за почистването. Успяха да приключат дори по-рано, а мазето ни приличаше на аптека. И цената беше изненадващо поносима на фона на безредието, събирано в продължение на почти целия ни живот и трупано в мазето.
