Съвременното общество е подложено на изключителен емоционален стрес. Ежедневието ни е изпълнено с напрежение и е възможно не малко хора да страдат от така нареченото тревожно разстройство. Това е състояние, което специалистите описват като индивидуална проява на склонността ни да изпитваме силна тревога от на пръв поглед съвсем безобидни ситуации. Безспорно всеки човек изпитва някаква тревога и това е естествена реакция, но при някои тя е прекомерна и може да доведе до сериозни психически заболявания. Психоаналитиците наричат логичната тревожност положителна, тъй като тя може да ни мобилизира, активира при решаване на казуси и да ни накара да бъдем доста по-решителни при предотвратяване на трудни ситуации. Този механизъм звучи много добре и ако се замислите може би ще си помислите, че е добре да изпитваме такава тревожност. Всъщност тревожното разстройство може да бъде и такова, че да ни накара да изгубим реална връзка със ситуацията и да не можем да преценим къде именно е границата.
Ако тревожността се случва прекалено често и повтаряемостта на епизодите вече е твърде честа тя би се превърнала и в хронична. Освен това негативните последици от тревожното разстройство са особено негативни и могат да доведат до последици, които значително да се отразят на психичното здраве. Тук вече говорим за неадаптивна тревожност, при която човекът се нуждае от професионална помощ. Разликата между нормалната или още адаптивна тревожност от тази, която действително може да провокира и други заболявания е в това, че при вторият вид се наблюдава прекалено вглъбяване и фокусиране непрекъснато в този вид тревога. Вместо да се получи мобилизиране на личността ефекта от това тревожно разстройство е обратен и състоянието може да премине в страхова невроза.тревогата до такава степен обсебва съзнанието, че нищо друго не е от значение и във всяка една ситуация единствено тази тревога е в мислите ни. Симптоматиката на това разстройство е типични за неврозите и силното изпотяване, сърцебиене, замайване, напрежение са реакция от прекомерната неадаптивна тревожност.
Това състояние не заплашва живота, но може да е катализатор за други психични заболявания, които освен страхова невроза до доведат до емоционални сривове и неспособност сами да се справим с дадена ситуация. Лечението на тревожното разстройство може да бъде с добре познатата когнитивно-поведенческата терапия. Хипнотерапията също дава доста добри резултати. Разговорите с психоаналитик могат да накарат страдащия от тревожност да преосмисли приоритетите си и така да получи прозрение за възможност да се справи с неволите в живота си. Препоръчително е това да се случи в п-ранен стадий за да се предотвратят депресии и фобии, които могат да бъдат следствие от тревожното разстройство.
